Обикновен глог – билка с необикновена сила БИЛКИТЕ НА НИКОЛОВ (ЧАСТ III)

21 юли 2022

Глогът съпътства българина от древни времена. Участник в десетки народни традиции и суеверия, както и в още толкова рецепти на знахари.

Богат на флавоноидни съединения, като хиперозид, кверцитрин, витексин, рутин, рамзонид, каротеноиди, катехинови дъбилни вещества и др..

Чували сме израза „От трън та на глог” Значението му е на преминаване от по-малкото зло към по-голямото. Растението е известно не само с полезните си плодове, но и със свирепите си трънчета.

Crataegus monogyna е от благородното семейство на розите. Ще го срещнете в гората като храст или дърво, достигащо 6 метра. Недобросъвестни берачи чупят дръвчето, за да докопат по-лесно плодовете. Това го унищожава безвъзвратно. При шипковите храсти, например, такова отношение води до още по-бурен растеж, а глогът не се възстановява. Цъфти с великолепни бели цветове, които също се прилагат за лечебни цели. Но лечителят Николов препоръчваше да не се берат цветовете, въпреки, че и те имат целебни действия. Вместо това, нека дадем шанс на цветчето да се превърне в плод, който ще бъде още по-богат на фитонутриенти. Знаем и, че всички цветове са работното място на пчелите, от където те черпят прашец, за да го преработят в мед.

В своите рецепти Борис Николов използва плодовете на глога заради техните кардиотонични качества. Най-добрите ще откриете през октомври, когато са напълно узрели и червени. Омекналите не се берат. Залейте 2 супени лъжици с 400 мл вода и варете 20 минути. Добавете към 1 л добре филтрирана отвара от бабини зъби и пийте първи ден по 3 супени лъжици сутрин, обед и вечер след хранене. Втори ден – по 4 лъжици и след това по 5 до края на количеството.

Глогът е известен със суперсилата си да тонизира сърдечния мускул и да забавя пулса. Последното може да бъде опасно, затова трябва да се пие дозирано и отговорно. Фитотерапевтът Борис Николов включва екстракт от плодовете на растението в течната формула на Боралин-5. Благоприятно въздейства на правилната сърдечно-съдова функция и спомага за поддържането на кръвното налягане в препоръчителни граници.

Фуростаноловите сапонини оказват благотворно влияние върху концентрацията на мазнините в кръвта и проходимостта на съдовете. Допринася за балансирането нивата на половите и др. хормони в препоръчителни граници. В тази хранителна добавка глогът е комбиниран със силите на Tribulus terrestris и Onopordum acanthium. Ефектът е срещу редица проблеми в сърдечно-съдовата система, както и при патологични нива на различните видове холестерол в кръвта. Самият Николов открива тези въздействия върху себе си в средата на 70-те години на миналия век. Тогава, с няколко седмици приемане на екстракт от билката бабини зъби оздравява напълно от исхемична болест на сърцето, смятана за нелечима. По късно добавя магарешки бодил и глог към кардио формулата и помага на хиляди свои пациенти.

Глогът е редовен участник и в рецептурите на хранителни добавки за нервната система. Известната комбинация мента-глог-валериан я има в аптечката на всяко домакинство.

Бонус: Ето какви други любопитни приложения може да има глогът, според народните обичаи от древността.

ГЛОГЪТ В БЪЛГАРСКОТО ЛЕЧИТЕЛСКО ИЗКУСТВО (Откъс от енциклопедичния справочник на Васил Канисков „Лечебните растения на България) „Според народните вярвания носи ли човек глогова тояга, е защитен от всякакъв вид нечисти сили. В някои райони на страната вярват, че при първи петли самодивите се превръщат в глогови пръчки. За да не влизат болестите вкъщи, в Пловдивско над вратите се поставя клонче от червен глог. През т.нар мръсни дни, поставеният на прозорците, комините, вратите и тавана черен глог е сигурна защита срещу нашествието на нощните демони. На Гергьовден в някои райони жертвеното агне преди изпичане се украсява с глогов цвят. Това се прави, според народното вярване, за да не проникне в агнето или в дома ламята (злината), която Свети Георги преследва. Многогодишна треска се лекува с пренощувал черен глог във вода, стояла под звездите. При чумна епидемия хората бягат извън селището, като преграждат пътищата след себе си с глогови тръни. На децата се дава да носят кръстче от глог за предпазване от болести и уроки. В много райони на Гергьовден и Еньовден в средата на нивите се хвърля глог за опазване на реколтата от магия и за плодородие. Били са познати и прилагани различни практики против вампирясване на покойници: ако се появи непосредствено след погребението дупка в гроб, в нея се поставя глог; при среща на погребение човек трябва да постави между зъбите си или под ноктите глогово трънче, защото там може да се „укрие” душата на умрелия; а някъде против вампирясване се пробожда с глогов трън петата на починалия. С тръни от глог се лекуват забрали циреи, кожни лишеи и брадавици. В Казанлъшко преди изгрев брадавиците предварително се разчесват с глогов трън, след което всяка брадавица се пробожда с три трънчета. При българомохамеданите в Родопите лечителят поставя в устата си глогов трън, произнася текст от Корана, обикаля в кръг трикратно брадавицата със същото трънче и после го забива в една ябълка. Ябълката се изхвърля, когато се разложи и изгние. Тогава и брадавицата изчезва. В Берковско при бодежи и клини (проблеми в менструалния цикъл и общо проблеми в половата система при жените) баячката бае с взети в ръка 40 глогови трънчета, после ги дава на близък на болния да ги свари във вода и с нея да го изкъпят. Отвара от плодовете на червен глог и до ден днешен се пие при разстройство, а цвят от листа се пие при кашлица и слабо сърце. При гърлобол, главобол и черна жълтеница се пие отвара от черен глог. За да не бъдат урочасани, в миналото воловете са били впрягани с глогови жегли.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните расте-

ния в България, С., Труд, 2010.

Канисков, Васил. Лечебните растения на България, С., Изток-Запад, 2011.

Вижте още в блога на Боралин: