Учени откриха нови сапонини в Трибулус

24 Μάρτιος 2021

Определяне чрез високоефективна хроматография на стероидни сапонини в биологично активни хранителни добавки, съдържащи екстракт от Tribulus terrestris

Dragomir Dinchev a, Bogdan Janda b, Liuba Evstatieva c, Wieslaw Oleszek b, Mohammad R. Aslani d, Ivanka Kostova a

Въведение

Tribulus terrestris L. (Zygophyllaceae) е едногодишно растение, произхождащо от средиземноморския регион, но сега широко разпространено в топлите райони по целия свят (Frohe, 1999). Използва се в народната медицина на Индия, Китай, България и Южна Африка срещу полова импотентност, отоци, подуване на корема и сърдечно-съдови заболявания (Костова и др., 2002). Много фармацевтични препарати и хранителни добавки, базирани на сапониновата фракция от това растение, се продават по целия свят (Tomova et al., 1981, Xu et al., 2000, Cai et al., 2001, Adimoelja and Adaikan, 1997, Mulinacci et al. , 2003).

Повечето от фитохимичните изследвания, описани в литературата, се отнасят до T. terrestris от китайски, индийски и български произход. Има ограничени проучвания за сапонините в същите растителни видове от Турция, Молдова, Южна Африка, Австралия, Азербайджан и Румъния. Внимателното изследване на наличните литературни данни (Костова и Динчев, 2005) разкри, че:

(а)

Сапонини с цис A/B – пръстени се срещат само в T. terrestris от Китай.

б)

Сапонини от тип гитогенин не присъстват в T. terrestris от индийски и български произход, докато сапонини от тип тигогенин, гитогенин и хекогенин преобладават в T. terrestris от Китай.

в)

Сулфатните спиростанолови и фуростанолови сапонини са изолирани само от T. terrestris с български произход.

г)

Протодиосцин (1) се счита за най-доминиращия компонент на T. terrestris.

Проучванията обаче показват, че 1 присъства в различни количества в проби от Китай, Индия и България (Ganzera et al., 2001). Освен това, индийската проба показва напълно различен сапонинов профил. Тези автори също така наблюдават значителни разлики в състава на сапонини и съдържанието на сапонини в зависимост от географския регион на събиране на проби и предполагат наличието на хемотипове.

Досега публикациите за изолиране и изясняване на структурата на химичните компоненти (включително сапонини и флавоноиди) на T. terrestris не предлагат никакво морфологично описание на изследваните растителни проби. Това прави невъзможно правилното обяснение на наблюдаваните различия. Не е предоставена никаква корелация между химичния състав и морфологията, която би могла да доведе до някои таксономични заключения.

Това ни накара да предприемем сравнително изследване на сапонините в T. terrestris от различни географски региони и да потърсим разумно обяснение на гореспоменатите разлики. За целите на сравнението ние разработихме и валидирахме метод LC-ESI/MS с избран мониторинг на йони за количествено определяне на някои компоненти. Съединения 1–5 и 7 са типични за българския T. terrestrsis (Костова и др., 2002, Конрад и др., 2004, Панова и Томова, 1970, Гюлеметова и др., 1982), докато трибулозин (6) е основният компонент на индийския T. terrestris (Mahato et al., 1981, Deepak et al., 2002). Биостимулиращата активност на 1 и 2, цитотоксичните ефекти на 1, 3 и 4 и антихелминтните свойства на 6 са докладвани в литературата (Томова и др., 1981, Костова и др., 2002, Hu и Yao, 2002, Chiang et al., 1991, Kostova and Dinchev, 2005 и препратките там; Deepak et al., 2002, Dong et al., 2004). Това изследване е опит за корелация на морфологията и химичния състав на изследваните проби.

Откъси от раздели

Количествено HPLC-ESI/MS определяне на съединения 1–7

Първото количествено определяне на стероидни сапонини в T. terrestris с произход от България, Индия и Китай е постигнато чрез HPLC и ELS детекция (Ganzera et al., 2001). Маркерното съединение, протодиосцин, може да бъде открито чрез този метод при ниска концентрация от 10,0 μg/ml. Установено е, че всички проби от България съдържат доста висок процент (0,245–1,337%) протодиосцин. Пробите от Китай не съдържат или съдържат само малки количества (0,063% и 0,089%) от това

Заключителни бележки

LC-ESI/MS анализът на проби от T. terrestris от различни географски региони разкри големи разлики в техния химичен състав и съдържание на стероидните сапонини 1-6 и рутин (7) в зависимост от изследваната растителна част, етапа на развитие на растението и района на вземане на проби. Данните предполагат съществуването на един хемотип, общ за Източна Южна Европа и Западна Азия. Високото съдържание на протодиосцин (1) и наличието на съдържащите сяра сапонини прототрибестин (2

Растителен материал

Надземни части, стъбла, листа и плодове на T. terrestris L. (Zygophyllaceae) са събрани от различни географски региони на етапа на цъфтеж – засяване или засяване (Таблица 1). В два случая (районите на Пловдив, България и Машхад, Иран) са събрани проби по време на различни етапи от развитието на растенията. Растителните материали са идентифицирани от ст.н.с. проф. Л. Евстатиева и ваучерни екземпляри от тези образци, депозирани в Хербариума на Института по ботаника, БАН.

Благодарности

Благодарим на проф. I. Saracoğlu, катедра по фармакогнозия, Факултет по фармация, Hacettepe Univ. Анкара, Турция, проф. С. Милославлевич, Химически факултет, Univ. Белград, Сърбия, проф. Л. Н. Гвазава, Институт по фармакохимия, ул. „Акад. на Sci. на Джорджия, д-р A. Kackar, Отдел за растителна биотехнология, Катедра по ботаника, Univ. от Джодхпур, Индия и д-р А. Амит, звено за биотестове, R&D център, Natural Remedies Pvt. Ltd, Бангалор, Индия за предоставянето на проби от T. terrestris.

https://www.sciencedirect.com/…/abs/pii/S0031942207004657…

« πίσω

Откривателят на трибулус - билкарят Б. Николов

1 Σεπτέμβριος 2025

Четете първите интервюта във в-к Лечител от далечната 1992 г.