Магарешкият Бодил (от латински – Onopordum acanthium) е двугодишно тревисто бодливо растение с вретеновиден месест корен. Периода му на църфтеж е от началото на месец юни до края на септември. Бодила расте основно по тревисти райони със сравнително суха почва, пътища и изоставени от човека местности. Магарешкият Бодил е широко разпространен – може да бъде открит из цялата страна на не по-голяма височина от 1600 метра надморска височина. Среща се и извън България – може да бъде открит както в Южна, така и в Централна Европа. Листата на Магарешкия Бодил съдържат сапонини, горчивият сесквитерпенов лактон аркциопикрин и следи от алкалоиди. Цветните кошнички на растението съдържат инулин. Интересен факт е, че в листата, корените и семената на бодливото растение са концентрирани повече от 400 активни вещества! Магарешкият бодил има широка гама активни компоненти, които са причината за терапевтичното му действие.

Обикновения глог (Crataegus monogyna) е растение от тип храстовидни. То има бодли с остри върхове. Регионите, в които може да бъде открито най-често са Западна Азия, Европа и Африка. Цветовете на глога са розови. Плодовете му са с големината на боровинка и имат червен цвят. Дълги години хората са използвали плодовете на растението за създаването на билкови екстракти, но в последното десителие е открито, че активните вещества в Глога са основно съсредоточени в листата и цветовете на самото растение.